13 nov 2007, 23:54

Децата на слънцето

  Poesía
1.1K 0 3
                                                Децата на слънцето
   Туй, що с окови тежки душата приковава и с кръв пропитото острие размахва
с чест и гордост от позорната победа.
   Обрече на безкраен мрак децата на слънцето всесилно,
тайни, мъдри и вековни, в горящ храм оставиха да тлеят и в
забрава да потънат веч.
    И светът не ще познае нивга, как, къде и защо остана градът от чисто злато,
с премъдрите негови жреци и несметните богатства.
     И мечът остър с удар мигновен прониза право във сърцето
не един живот, а света, където златото не значеше нищо.
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Владимир Василев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...