jeffv (Владимир Василев)
44 20
13.11.2007 г., 23:54 ч.

Децата на слънцето 

  Поезия
743 0 3
                                                Децата на слънцето
   Туй, що с окови тежки душата приковава и с кръв пропитото острие размахва
с чест и гордост от позорната победа.
   Обрече на безкраен мрак децата на слънцето всесилно,
тайни, мъдри и вековни, в горящ храм оставиха да тлеят и в
забрава да потънат веч.
    И светът не ще познае нивга, как, къде и защо остана градът от чисто злато,
с премъдрите негови жреци и несметните богатства.
     И мечът остър с удар мигновен прониза право във сърцето
не един живот, а света, където златото не значеше нищо.
 

© Владимир Василев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??