13 нояб. 2007 г., 23:54

Децата на слънцето

1.1K 0 3
                                                Децата на слънцето
   Туй, що с окови тежки душата приковава и с кръв пропитото острие размахва
с чест и гордост от позорната победа.
   Обрече на безкраен мрак децата на слънцето всесилно,
тайни, мъдри и вековни, в горящ храм оставиха да тлеят и в
забрава да потънат веч.
    И светът не ще познае нивга, как, къде и защо остана градът от чисто злато,
с премъдрите негови жреци и несметните богатства.
     И мечът остър с удар мигновен прониза право във сърцето
не един живот, а света, където златото не значеше нищо.
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Владимир Василев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...