Nov 13, 2007, 11:54 PM

Децата на слънцето 

  Poetry
881 0 3
Децата на слънцето
Туй, що с окови тежки душата приковава и с кръв пропитото острие размахва
с чест и гордост от позорната победа.
Обрече на безкраен мрак децата на слънцето всесилно,
тайни, мъдри и вековни, в горящ храм оставиха да тлеят и в
забрава да потънат веч.
И светът не ще познае нивга, как, къде и защо остана градът от чисто злато,
с премъдрите негови жреци и несметните богатства.
И мечът остър с удар мигновен прониза право във сърцето
не един живот, а света, където златото не значеше нищо.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Владимир Василев All rights reserved.

Random works
: ??:??