31 may 2025, 18:11

Децата ни - желани...

  Poesía » Otra
317 3 7

                                                                                                                                                                                     
Как да ни има с векове,
топим се и не от вчера -
щом искаме, трябва да спре ...
А Бог изпраща - човече,
дар толкоз чуден, небесен ...
С любов ще го вземе всеки,
с радост огромна, с надежда ...
Да порасне той - човекът,
от сладкото мило чедо -
родителите, най-вече,
все грижат се нощем, денем …
Богато на игри детство,
само с контрол в интернета ...
И училището следва -
в миг там препуска времето,
с букви, цифри, спорт и песни ...
Безброй задачи, проблеми,
с технологии - модерни,
с уроци всякакви, безчет ...
Децата стават големи,
здрави и умни - чудесни,
като слънчица те греят ...
И възпитавани в честност,
свободолюбиви, смели -
в свят с мир, с обич да живеят ...
Вярвам - истински човеци,
ще оставим след себе си...                                                                                                                                                                           .
ДораГеорг

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дора Пежгорска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря много,Стойчо! Както и за "Любими"!
  • В децата и внуците е надеждата ни!
    Те осмислят живота и любовта ни!
    Поздравления за творбата, Дора!💑🌹😍❤
  • На всички приятели - Честит Ден на детето! И на Наташа Биразова, с благодарност също за "Любими"!
  • Младен, благодаря и аз - много! И за "Любими" също!
  • Много вяра и оптимизъм съдържа чудесния ти стих, Дора.
    Стана ми топло и светло на душата. Благодаря от сърце!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...