May 31, 2025, 6:11 PM

Децата ни - желани...

  Poetry » Other
319 3 7

                                                                                                                                                                                     
Как да ни има с векове,
топим се и не от вчера -
щом искаме, трябва да спре ...
А Бог изпраща - човече,
дар толкоз чуден, небесен ...
С любов ще го вземе всеки,
с радост огромна, с надежда ...
Да порасне той - човекът,
от сладкото мило чедо -
родителите, най-вече,
все грижат се нощем, денем …
Богато на игри детство,
само с контрол в интернета ...
И училището следва -
в миг там препуска времето,
с букви, цифри, спорт и песни ...
Безброй задачи, проблеми,
с технологии - модерни,
с уроци всякакви, безчет ...
Децата стават големи,
здрави и умни - чудесни,
като слънчица те греят ...
И възпитавани в честност,
свободолюбиви, смели -
в свят с мир, с обич да живеят ...
Вярвам - истински човеци,
ще оставим след себе си...                                                                                                                                                                           .
ДораГеорг

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дора Пежгорска All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря много,Стойчо! Както и за "Любими"!
  • В децата и внуците е надеждата ни!
    Те осмислят живота и любовта ни!
    Поздравления за творбата, Дора!💑🌹😍❤
  • На всички приятели - Честит Ден на детето! И на Наташа Биразова, с благодарност също за "Любими"!
  • Младен, благодаря и аз - много! И за "Любими" също!
  • Много вяра и оптимизъм съдържа чудесния ти стих, Дора.
    Стана ми топло и светло на душата. Благодаря от сърце!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...