31 мая 2025 г., 18:11

Децата ни - желани...

326 3 7

                                                                                                                                                                                     
Как да ни има с векове,
топим се и не от вчера -
щом искаме, трябва да спре ...
А Бог изпраща - човече,
дар толкоз чуден, небесен ...
С любов ще го вземе всеки,
с радост огромна, с надежда ...
Да порасне той - човекът,
от сладкото мило чедо -
родителите, най-вече,
все грижат се нощем, денем …
Богато на игри детство,
само с контрол в интернета ...
И училището следва -
в миг там препуска времето,
с букви, цифри, спорт и песни ...
Безброй задачи, проблеми,
с технологии - модерни,
с уроци всякакви, безчет ...
Децата стават големи,
здрави и умни - чудесни,
като слънчица те греят ...
И възпитавани в честност,
свободолюбиви, смели -
в свят с мир, с обич да живеят ...
Вярвам - истински човеци,
ще оставим след себе си...                                                                                                                                                                           .
ДораГеорг

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дора Пежгорска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря много,Стойчо! Както и за "Любими"!
  • В децата и внуците е надеждата ни!
    Те осмислят живота и любовта ни!
    Поздравления за творбата, Дора!💑🌹😍❤
  • На всички приятели - Честит Ден на детето! И на Наташа Биразова, с благодарност също за "Любими"!
  • Младен, благодаря и аз - много! И за "Любими" също!
  • Много вяра и оптимизъм съдържа чудесния ти стих, Дора.
    Стана ми топло и светло на душата. Благодаря от сърце!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...