27 sept 2017, 19:34

Децата станали жертви на пътя

  Poesía » Otra
709 0 2

                 Децата станали 
                  жертви  на пътя

   ( Версия 1 на карай внимателно )

                               
Когато в този свят умре дете,
Любов, Надежда, Вяра си отиват,
след себе си оставят пропаст те
и в нея скръб набъбва и прелива.

 

И живота те смачква като стадо с копита,
и ти няма на кого да се опреш,
тогава мъката се завихря като буря и всичко помита 
и ти нямаш сили да я спреш.

 

Искаш да избягаш, но не бързай, поспри се, поогледай се тука,

виж как всеки ден загиват деца след деца,
станали жертви на пътя,
оставили семействата им да оплакват тяхната съдба.

 

Виж как тези безумци,
които мислят само за купони, веселби,
се самоубиват на пътя или стават убийци,
само защото карат скъпи коли.

 

И отстрани родителите гледат
как детето им се качва в някоя кола,
че може би го виждат за последно не съзнават

и утре може да не се завърне вече у дома.

 

В стремежа си да зарадваш своето дете,
несъзнателно се превръщаш в негов палач.
Завещаваш му камък от мрамор студен,
обричайки сърцето си на вечен траур и плач.

 

И когато едничката ти радост е била умъртвена
от човешката нелепост тъй абсурдно,
оставя ти болка в душата сломена 
и прави съществуването трудно.

 

И когато родителите надживеят свойто дете,
смисъла в живота вече не намират,
утеха няма кой да им даде
и те самите утеха не дирят!!!

 

15.01.2016.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Така е
  • Харева ми посланието, но... Когато умре на пътя който и да е е ужасно! Отнема се толкова много от нечий дом, живот... Дори да не е човек, а животно... Ужасно е!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...