22 ene 2014, 22:10

Децата в домовете

  Poesía
486 0 0

Децата в домовете
 по-истински отвсякога, 
 децата в домовете... 
Каква ли е съдбата им?

Зад ударите на живота
и на своите "родители",
очакват те добрите хора,
очакват те спасители.

Като свещ запалена
те леко се накланят
към една ръка подадена
надежда да им дава.

Сгушени със своето мече,
може би като защита - 
едно невинно личице
 "Ще ме удряш ли?" - те пита. 


Бъдеще има за всички, 

зная, и ти ще помогнеш.

Хора - подарете усмивки! 

Аз подарявам, и ти можеш!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Емилия Йорданова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...