22 ene 2014, 22:10

Децата в домовете

  Poesía
483 0 0

Децата в домовете
 по-истински отвсякога, 
 децата в домовете... 
Каква ли е съдбата им?

Зад ударите на живота
и на своите "родители",
очакват те добрите хора,
очакват те спасители.

Като свещ запалена
те леко се накланят
към една ръка подадена
надежда да им дава.

Сгушени със своето мече,
може би като защита - 
едно невинно личице
 "Ще ме удряш ли?" - те пита. 


Бъдеще има за всички, 

зная, и ти ще помогнеш.

Хора - подарете усмивки! 

Аз подарявам, и ти можеш!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Емилия Йорданова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...