22 янв. 2014 г., 22:10

Децата в домовете

480 0 0

Децата в домовете
 по-истински отвсякога, 
 децата в домовете... 
Каква ли е съдбата им?

Зад ударите на живота
и на своите "родители",
очакват те добрите хора,
очакват те спасители.

Като свещ запалена
те леко се накланят
към една ръка подадена
надежда да им дава.

Сгушени със своето мече,
може би като защита - 
едно невинно личице
 "Ще ме удряш ли?" - те пита. 


Бъдеще има за всички, 

зная, и ти ще помогнеш.

Хора - подарете усмивки! 

Аз подарявам, и ти можеш!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Емилия Йорданова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...