Децата в домовете
по-истински отвсякога,
децата в домовете...
Каква ли е съдбата им?
Зад ударите на живота
и на своите "родители",
очакват те добрите хора,
очакват те спасители.
Като свещ запалена
те леко се накланят
към една ръка подадена
надежда да им дава.
Сгушени със своето мече,
може би като защита -
едно невинно личице
"Ще ме удряш ли?" - те пита.
Бъдеще има за всички,
зная, и ти ще помогнеш.
Хора - подарете усмивки!
Аз подарявам, и ти можеш!
© Емилия Йорданова Все права защищены