22.01.2014 г., 22:10

Децата в домовете

479 0 0

Децата в домовете
 по-истински отвсякога, 
 децата в домовете... 
Каква ли е съдбата им?

Зад ударите на живота
и на своите "родители",
очакват те добрите хора,
очакват те спасители.

Като свещ запалена
те леко се накланят
към една ръка подадена
надежда да им дава.

Сгушени със своето мече,
може би като защита - 
едно невинно личице
 "Ще ме удряш ли?" - те пита. 


Бъдеще има за всички, 

зная, и ти ще помогнеш.

Хора - подарете усмивки! 

Аз подарявам, и ти можеш!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емилия Йорданова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...