Jan 22, 2014, 10:10 PM

Децата в домовете

  Poetry
482 0 0

Децата в домовете
 по-истински отвсякога, 
 децата в домовете... 
Каква ли е съдбата им?

Зад ударите на живота
и на своите "родители",
очакват те добрите хора,
очакват те спасители.

Като свещ запалена
те леко се накланят
към една ръка подадена
надежда да им дава.

Сгушени със своето мече,
може би като защита - 
едно невинно личице
 "Ще ме удряш ли?" - те пита. 


Бъдеще има за всички, 

зная, и ти ще помогнеш.

Хора - подарете усмивки! 

Аз подарявам, и ти можеш!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Емилия Йорданова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...