20 dic 2016, 21:22  

Децата заслужават 

  Poesía » Otra
572 4 6

                  / на майките, загубили децата си/

Боли! Да. Винаги боли. 
Но те са нейде... сред звездите. 
Препращат ни от своите лъчи 
и вярват, ще се сбъднат пак мечтите. 
Може да е в друг за нас живот. 
Може би във сънищата светли, 
но знаят те, че Бог със благослов
майките със рожбите ще срещне.
И пак ще бъде радост и любов,
сливане душевно, незабрава.
А дотогава, пътя наш суров
ще извървим. Животът е жарава.
Те, въглените жежки, днес горят.
Сълзите ни потоп не ги изгасят.
Болка са, и мъка са, и ад.
Но длъжни сме. Децата заслужават.

© Таня Мезева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Не зная какво е причинило това произведение, но прозрението в него е безкрайно истинско и дълбоко! Дано да ни боли така, не само когато загубим най-скъпото за нас, но когато то е още в ръцете и живота ни! Дано да ни боли не само за нашите, но и за другите! Дано да извървим нашия суров житейски път по въглените, заради децата, следвайки дълга... Дано да не сменя тази болка за нищо друго на света! Дано да ме боли!
  • Благодаря ви за съпричастността, приятели!
  • Не смея да кажа, че зная колко те боли.... прекланям се пред страданието на майките, изгубили деца!
  • Прегръдка, Таня!...
    Бог да те дари със сили, приятелко!...
  • Прегръдка Танче!
  • Поклон, Таня! Няма по-голяма болка, но децата наистина заслужават! Поздрави!
Propuestas
: ??:??