Децата заслужават
/ на майките, загубили децата си/
Боли! Да. Винаги боли.
Но те са нейде... сред звездите.
Препращат ни от своите лъчи
и вярват, ще се сбъднат пак мечтите.
Може да е в друг за нас живот.
Може би във сънищата светли,
но знаят те, че Бог със благослов
майките със рожбите ще срещне.
И пак ще бъде радост и любов,
сливане душевно, незабрава.
А дотогава, пътя наш суров
ще извървим. Животът е жарава.
Те, въглените жежки, днес горят.
Сълзите ни потоп не ги изгасят.
Болка са, и мъка са, и ад.
Но длъжни сме. Децата заслужават.
© Таня Мезева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Не зная какво е причинило това произведение, но прозрението в него е безкрайно истинско и дълбоко! Дано да ни боли така, не само когато загубим най-скъпото за нас, но когато то е още в ръцете и живота ни! Дано да ни боли не само за нашите, но и за другите! Дано да извървим нашия суров житейски път по въглените, заради децата, следвайки дълга... Дано да не сменя тази болка за нищо друго на света! Дано да ме боли!
-
Благодаря ви за съпричастността, приятели!
-
Не смея да кажа, че зная колко те боли.... прекланям се пред страданието на майките, изгубили деца!
-
Прегръдка, Таня!...
Бог да те дари със сили, приятелко!... -
Прегръдка Танче!
-
Поклон, Таня! Няма по-голяма болка, но децата наистина заслужават! Поздрави!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
