Децата заслужават
/ на майките, загубили децата си/
Боли! Да. Винаги боли.
Но те са нейде... сред звездите.
Препращат ни от своите лъчи
и вярват, ще се сбъднат пак мечтите.
Може да е в друг за нас живот.
Може би във сънищата светли,
но знаят те, че Бог със благослов
майките със рожбите ще срещне.
И пак ще бъде радост и любов,
сливане душевно, незабрава.
А дотогава, пътя наш суров
ще извървим. Животът е жарава.
Те, въглените жежки, днес горят.
Сълзите ни потоп не ги изгасят.
Болка са, и мъка са, и ад.
Но длъжни сме. Децата заслужават.
© Таня Мезева All rights reserved.
