28 oct 2020, 13:22

Дечица мили

  Poesía » Civil
607 1 2

 

Дечица, дечица, дечица, дечица,

къде сте, къде сте сега,

че вашата глъчка отлитна кат' птица,

остана ни само тъга!

 

Изпълвахте улици,ясли,градини

и цялата наша страна,

с очички кафяви, зелени и сини,

разпръсквахте вред светлина!

 

Но вече сте малко, надеждата гасне,

дали ще угасне съвсем?

Дали стрък увяхващ пак ще да порасне

и няма до тука да спрем!

 

Ще има ли българи в бъдното време,

ще има ли български род?

Или тъй безславно все пак ще умреме,

в света не намерили брод?

 

Дали ще оставим Родината мила

на чужди на нас племена

или ще успеем със българска сила

да вдигнем ний наш'та страна!

 

Но нека запретнем ръкави и смело

да тръгнем отново напред,

с деца многобройни и с вдигнато чело

ще бъде пак всичко наред!

 

28.10.2020 г.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петър Todos los derechos reservados

Произведението е включено в:

Comentarios

Comentarios

  • Не всичко е пари приятелю....се пееше в една песен.Там ставаше въпрос за друго,а сега как е у нас?Кой бяга от хубавото,за работа тук се плаща едно,а навън 5по1 или повече.Е как да задържиш този човек(оня ден коментираха точно заплащането на мед.сестри-тук и в чужбина.Не бяга никой от родината с тази прекрасна природа и климат, а бяга за по-уреден и заплатен живот.Младите не са като нас,плюсът ни е, че знаем 2и200.Те не искат да почнат от2.Изпуснати много години назад-социалкомунизъм!
  • Да бъде.
    Поздравявам те.

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...