28.10.2020 г., 13:22

Дечица мили

614 1 2

 

Дечица, дечица, дечица, дечица,

къде сте, къде сте сега,

че вашата глъчка отлитна кат' птица,

остана ни само тъга!

 

Изпълвахте улици,ясли,градини

и цялата наша страна,

с очички кафяви, зелени и сини,

разпръсквахте вред светлина!

 

Но вече сте малко, надеждата гасне,

дали ще угасне съвсем?

Дали стрък увяхващ пак ще да порасне

и няма до тука да спрем!

 

Ще има ли българи в бъдното време,

ще има ли български род?

Или тъй безславно все пак ще умреме,

в света не намерили брод?

 

Дали ще оставим Родината мила

на чужди на нас племена

или ще успеем със българска сила

да вдигнем ний наш'та страна!

 

Но нека запретнем ръкави и смело

да тръгнем отново напред,

с деца многобройни и с вдигнато чело

ще бъде пак всичко наред!

 

28.10.2020 г.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петър Всички права запазени

Произведението е включено в:

Коментари

Коментари

  • Не всичко е пари приятелю....се пееше в една песен.Там ставаше въпрос за друго,а сега как е у нас?Кой бяга от хубавото,за работа тук се плаща едно,а навън 5по1 или повече.Е как да задържиш този човек(оня ден коментираха точно заплащането на мед.сестри-тук и в чужбина.Не бяга никой от родината с тази прекрасна природа и климат, а бяга за по-уреден и заплатен живот.Младите не са като нас,плюсът ни е, че знаем 2и200.Те не искат да почнат от2.Изпуснати много години назад-социалкомунизъм!
  • Да бъде.
    Поздравявам те.

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...