Oct 28, 2020, 1:22 PM

Дечица мили

  Poetry » Civic
613 1 2

 

Дечица, дечица, дечица, дечица,

къде сте, къде сте сега,

че вашата глъчка отлитна кат' птица,

остана ни само тъга!

 

Изпълвахте улици,ясли,градини

и цялата наша страна,

с очички кафяви, зелени и сини,

разпръсквахте вред светлина!

 

Но вече сте малко, надеждата гасне,

дали ще угасне съвсем?

Дали стрък увяхващ пак ще да порасне

и няма до тука да спрем!

 

Ще има ли българи в бъдното време,

ще има ли български род?

Или тъй безславно все пак ще умреме,

в света не намерили брод?

 

Дали ще оставим Родината мила

на чужди на нас племена

или ще успеем със българска сила

да вдигнем ний наш'та страна!

 

Но нека запретнем ръкави и смело

да тръгнем отново напред,

с деца многобройни и с вдигнато чело

ще бъде пак всичко наред!

 

28.10.2020 г.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петър All rights reserved.

Произведението е включено в:

Comments

Comments

  • Не всичко е пари приятелю....се пееше в една песен.Там ставаше въпрос за друго,а сега как е у нас?Кой бяга от хубавото,за работа тук се плаща едно,а навън 5по1 или повече.Е как да задържиш този човек(оня ден коментираха точно заплащането на мед.сестри-тук и в чужбина.Не бяга никой от родината с тази прекрасна природа и климат, а бяга за по-уреден и заплатен живот.Младите не са като нас,плюсът ни е, че знаем 2и200.Те не искат да почнат от2.Изпуснати много години назад-социалкомунизъм!
  • Да бъде.
    Поздравявам те.

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...