Дечица, дечица, дечица, дечица,
къде сте, къде сте сега,
че вашата глъчка отлитна кат' птица,
остана ни само тъга!
Изпълвахте улици,ясли,градини
и цялата наша страна,
с очички кафяви, зелени и сини,
разпръсквахте вред светлина!
Но вече сте малко, надеждата гасне,
дали ще угасне съвсем?
Дали стрък увяхващ пак ще да порасне
и няма до тука да спрем!
Ще има ли българи в бъдното време,
ще има ли български род?
Или тъй безславно все пак ще умреме,
в света не намерили брод?
Дали ще оставим Родината мила
на чужди на нас племена
или ще успеем със българска сила
да вдигнем ний наш'та страна!
Но нека запретнем ръкави и смело
да тръгнем отново напред,
с деца многобройни и с вдигнато чело
ще бъде пак всичко наред!
28.10.2020 г.
© Петър Все права защищены