Izumrudkata (Катя) Izumrudkata (Катя)
22 290
18 may 2018, 21:33

***

  Poesía » Otra
397 3 8

Ето слънцето изгрява, събуди в мен

моята изгасваща душа... не ме откъсвай

като прецъфтяла роза – отдала си живота за мига,

когато росата нежно я докосва, когато я целуват

слънчеви лъчи – не ме откъсвай от тоз вълшебен свят...

 

Аз не искам да си отида от този свят...

Без да съм докоснала своите мечти,

и своят блян, без бурни ветрове живот...

Не ме оставяй да угасна, като лунен лъч в нощта...

Ето, слънцето изгрява и събуди в мен моята

                                                 изгасваща душа...

 

 

Катя Джамова

Из" Вълшебно измерение"2017г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катя Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poesía 5.3K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0