18 may 2018, 21:33

***

  Poesía » Otra
391 3 8

Ето слънцето изгрява, събуди в мен

моята изгасваща душа... не ме откъсвай

като прецъфтяла роза – отдала си живота за мига,

когато росата нежно я докосва, когато я целуват

слънчеви лъчи – не ме откъсвай от тоз вълшебен свят...

 

Аз не искам да си отида от този свят...

Без да съм докоснала своите мечти,

и своят блян, без бурни ветрове живот...

Не ме оставяй да угасна, като лунен лъч в нощта...

Ето, слънцето изгрява и събуди в мен моята

                                                 изгасваща душа...

 

 

Катя Джамова

Из" Вълшебно измерение"2017г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...