18.05.2018 г., 21:33

***

396 3 8

Ето слънцето изгрява, събуди в мен

моята изгасваща душа... не ме откъсвай

като прецъфтяла роза – отдала си живота за мига,

когато росата нежно я докосва, когато я целуват

слънчеви лъчи – не ме откъсвай от тоз вълшебен свят...

 

Аз не искам да си отида от този свят...

Без да съм докоснала своите мечти,

и своят блян, без бурни ветрове живот...

Не ме оставяй да угасна, като лунен лъч в нощта...

Ето, слънцето изгрява и събуди в мен моята

                                                 изгасваща душа...

 

 

Катя Джамова

Из" Вълшебно измерение"2017г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....