26 ago 2009, 0:37

Дедите

  Poesía
619 0 4

Пътуват през годините. Пътуват.

Ту груби варвари, без имена,

ту смело с Аспарух през Дунав плуват,

ту непознати сричат  писмена.

 

Пътуват дръзки, кротки - зажаднели

за глътка отдих подир тежък бой.

Победи и падения видели,

към нас пътуват. Бойният им строй

 

през вековете в битки издържал е

и плашил най-свирепи врагове.

С любов градили своя дом-държава

и търпеливо - цели векове.

 

Навярно затова към нас поглеждат

под вежди с поглед чакащ и суров.

България на тяхната надежда

за нас съдба да бъде и любов.

 

И в нас пожари и слънца нахлуват

и чувстваме в кръвта си тяхна кръв.

Пътуват през годините. Пътуват.

И вее знамето до днеска лъв.

 

 

1981-1300 години България

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гинка Гарева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви,всички забелязват любовната лирика,тази е встрани
  • Отдавна не бях чела нещо на подобна тематика. Много ми хареса,запълва празнотата , която съществува за този тип поезия. Сега не е модно да се пише за това, а трябва. Защото любовта към България и нейното минало започва именно от литературата. При мен беше поне така. Благодаря!
  • не бях чела отдавна ... хареса ми
  • Отлично!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...