Aug 26, 2009, 12:37 AM

Дедите

  Poetry
620 0 4

Пътуват през годините. Пътуват.

Ту груби варвари, без имена,

ту смело с Аспарух през Дунав плуват,

ту непознати сричат  писмена.

 

Пътуват дръзки, кротки - зажаднели

за глътка отдих подир тежък бой.

Победи и падения видели,

към нас пътуват. Бойният им строй

 

през вековете в битки издържал е

и плашил най-свирепи врагове.

С любов градили своя дом-държава

и търпеливо - цели векове.

 

Навярно затова към нас поглеждат

под вежди с поглед чакащ и суров.

България на тяхната надежда

за нас съдба да бъде и любов.

 

И в нас пожари и слънца нахлуват

и чувстваме в кръвта си тяхна кръв.

Пътуват през годините. Пътуват.

И вее знамето до днеска лъв.

 

 

1981-1300 години България

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гинка Гарева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ви,всички забелязват любовната лирика,тази е встрани
  • Отдавна не бях чела нещо на подобна тематика. Много ми хареса,запълва празнотата , която съществува за този тип поезия. Сега не е модно да се пише за това, а трябва. Защото любовта към България и нейното минало започва именно от литературата. При мен беше поне така. Благодаря!
  • не бях чела отдавна ... хареса ми
  • Отлично!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...