Декември – едно име

на месец последен, един път в годината;

а зад него са скрити –

толкова жестове, толкова мимики,

толкова мръсно-отровни, отровно-бели мъгли;

толкова стъпки:

Толкова тежко е. И толкова много боли.

Това е декември – един път в годината,

един месец на грешните, белите зими,

които са газили, мачкали, хапали

всички зяпачи; уютно устроените радиослушатели.

Това бе краят ни, значи...Тогава...

Стори му път всяка очукана лампа,

опънала с палци ръждиви тиранти

от лепкава слуз,

от дъждовна вода

и така го посрещаше – с поклон до земя.

Декември – месец последен на последен сезон,

в ковчега мрачен забиваш

                                             предпоследен пирон...