Декември – едно име
на месец последен, един път в годината;
а зад него са скрити –
толкова жестове, толкова мимики,
толкова мръсно-отровни, отровно-бели мъгли;
толкова стъпки:
Толкова тежко е. И толкова много боли.
Това е декември – един път в годината,
един месец на грешните, белите зими,
които са газили, мачкали, хапали
всички зяпачи; уютно устроените радиослушатели.
Това бе краят ни, значи...Тогава...
Стори му път всяка очукана лампа,
опънала с палци ръждиви тиранти
от лепкава слуз,
от дъждовна вода
и така го посрещаше – с поклон до земя.
Декември – месец последен на последен сезон,
в ковчега мрачен забиваш
предпоследен пирон...
© Константин Дренски Всички права запазени