14.12.2011 г., 9:45

Декември

720 0 0

Декември – едно име

на месец последен, един път в годината;

а зад него са скрити –

толкова жестове, толкова мимики,

толкова мръсно-отровни, отровно-бели мъгли;

толкова стъпки:

 

Толкова тежко е. И толкова много боли.

 

Това е декември – един път в годината,

един месец на грешните, белите зими,

които са газили, мачкали, хапали

всички зяпачи; уютно устроените радиослушатели.

Това бе краят ни, значи...Тогава...

 

Стори му път всяка очукана лампа,

опънала с палци ръждиви тиранти

от лепкава слуз,

от дъждовна вода

и така го посрещаше – с поклон до земя.

 

Декември – месец последен на последен сезон,

в ковчега мрачен забиваш

                                             предпоследен пирон...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Константин Дренски Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...