8 jun 2008, 19:18

(Делириум) 

  Poesía » Filosófica
762 0 3
Нещастни сме. И силиконови
в щастието несподелено.
От поетичността мартенска имаме тонове.
Горестта сладка е. Мисълта - напрашена.

Нещастна съм. И изкуствена
в усмивки, породени от симетрични илюзии.
Не страдам от любов несподелена. Аз съм безчувствена
и само мъничко нещастно невлюбена. Прелюдии

към плодотворен живот. Пластична пружина -
дубле. Отгоре позлатена е - шареносенчести химери.
И аз съм неистинска. Анатемосана, без дружина,
сама, заобиколена от пластмасови пасажери

в ацетонов хеликоптер - съществувание.
С ютия измервам относителната влажност
на въздуха. Чувам гайди - далечно бълнувание.
Усмихвам се. Актриса. Придавам си важност.

Нещастни сме. И някак морскосини
от студ в щастие несподелено.
Колективизацията нам нужна е. Богини
не сме, щом златото на живота само за нас заделено е.

© Линда Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??