8 jun 2008, 19:18

(Делириум)

1.1K 0 3
Нещастни сме. И силиконови
в щастието несподелено.
От поетичността мартенска имаме тонове.
Горестта сладка е. Мисълта - напрашена.

Нещастна съм. И изкуствена
в усмивки, породени от симетрични илюзии.
Не страдам от любов несподелена. Аз съм безчувствена
и само мъничко нещастно невлюбена. Прелюдии

към плодотворен живот. Пластична пружина -
дубле. Отгоре позлатена е - шареносенчести химери.
И аз съм неистинска. Анатемосана, без дружина,
сама, заобиколена от пластмасови пасажери

в ацетонов хеликоптер - съществувание.
С ютия измервам относителната влажност
на въздуха. Чувам гайди - далечно бълнувание.
Усмихвам се. Актриса. Придавам си важност.

Нещастни сме. И някак морскосини
от студ в щастие несподелено.
Колективизацията нам нужна е. Богини
не сме, щом златото на живота само за нас заделено е.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Линда Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...