Jun 8, 2008, 7:18 PM

(Делириум)

1.1K 0 3
Нещастни сме. И силиконови
в щастието несподелено.
От поетичността мартенска имаме тонове.
Горестта сладка е. Мисълта - напрашена.

Нещастна съм. И изкуствена
в усмивки, породени от симетрични илюзии.
Не страдам от любов несподелена. Аз съм безчувствена
и само мъничко нещастно невлюбена. Прелюдии

към плодотворен живот. Пластична пружина -
дубле. Отгоре позлатена е - шареносенчести химери.
И аз съм неистинска. Анатемосана, без дружина,
сама, заобиколена от пластмасови пасажери

в ацетонов хеликоптер - съществувание.
С ютия измервам относителната влажност
на въздуха. Чувам гайди - далечно бълнувание.
Усмихвам се. Актриса. Придавам си важност.

Нещастни сме. И някак морскосини
от студ в щастие несподелено.
Колективизацията нам нужна е. Богини
не сме, щом златото на живота само за нас заделено е.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Линда All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...