(Делириум)
в щастието несподелено.
От поетичността мартенска имаме тонове.
Горестта сладка е. Мисълта - напрашена.
Нещастна съм. И изкуствена
в усмивки, породени от симетрични илюзии.
Не страдам от любов несподелена. Аз съм безчувствена
и само мъничко нещастно невлюбена. Прелюдии
към плодотворен живот. Пластична пружина -
дубле. Отгоре позлатена е - шареносенчести химери.
И аз съм неистинска. Анатемосана, без дружина,
сама, заобиколена от пластмасови пасажери
в ацетонов хеликоптер - съществувание.
С ютия измервам относителната влажност
на въздуха. Чувам гайди - далечно бълнувание.
Усмихвам се. Актриса. Придавам си важност.
Нещастни сме. И някак морскосини
от студ в щастие несподелено.
Колективизацията нам нужна е. Богини
не сме, щом златото на живота само за нас заделено е.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Линда Всички права запазени