8.06.2008 г., 19:18

(Делириум)

1.1K 0 3
Нещастни сме. И силиконови
в щастието несподелено.
От поетичността мартенска имаме тонове.
Горестта сладка е. Мисълта - напрашена.

Нещастна съм. И изкуствена
в усмивки, породени от симетрични илюзии.
Не страдам от любов несподелена. Аз съм безчувствена
и само мъничко нещастно невлюбена. Прелюдии

към плодотворен живот. Пластична пружина -
дубле. Отгоре позлатена е - шареносенчести химери.
И аз съм неистинска. Анатемосана, без дружина,
сама, заобиколена от пластмасови пасажери

в ацетонов хеликоптер - съществувание.
С ютия измервам относителната влажност
на въздуха. Чувам гайди - далечно бълнувание.
Усмихвам се. Актриса. Придавам си важност.

Нещастни сме. И някак морскосини
от студ в щастие несподелено.
Колективизацията нам нужна е. Богини
не сме, щом златото на живота само за нас заделено е.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Линда Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...