Делириум

26 sept 2009, 10:03

Poesía » Otra

533 0 3

да имах малко повече време тина

бих разплела косата ти

насмолените сънища

и ръцете ти бих научила да се обичат

както никой досега не ги е обичал

бих ти разчертала пътя

на морския бриз

очите му

краткия му смях

като вярваш в мечтите

желанията на русалките се сбъдват

нищо че губят гласа си в тях

дълго време и още толкова

падаш

а часовникът побира малките ти пръсти

с лунички от синьо

което почти не съществува

делириумът е място за обитаване

от слънце
думи
и обратно позвъняване

не си връзвай очите тина

небесните ангели слизат понякога до дясното ти рамо
шептят

онези букви за разпознаване на тишината

които толкова добре познаваш

в разплетените си коси

само да имах малко време

щях да съм фрагмент за запомняне

в написана вече книга

а ти

ти говори

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.