Делириум
да имах малко повече време тина
бих разплела косата ти
насмолените сънища
и ръцете ти бих научила да се обичат
както никой досега не ги е обичал
бих ти разчертала пътя
на морския бриз
очите му
краткия му смях
като вярваш в мечтите
желанията на русалките се сбъдват
нищо че губят гласа си в тях
дълго време и още толкова
падаш
падаш
а часовникът побира малките ти пръсти
с лунички от синьо
което почти не съществува
делириумът е място за обитаване
от слънце
думи
и обратно позвъняване не си връзвай очите тина небесните ангели слизат понякога до дясното ти рамо
шептят онези букви за разпознаване на тишината които толкова добре познаваш в разплетените си коси само да имах малко време щях да съм фрагмент за запомняне в написана вече книга а ти ти говори
думи
и обратно позвъняване не си връзвай очите тина небесните ангели слизат понякога до дясното ти рамо
шептят онези букви за разпознаване на тишината които толкова добре познаваш в разплетените си коси само да имах малко време щях да съм фрагмент за запомняне в написана вече книга а ти ти говори
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Зорница Николова Всички права запазени
