dressy (Зорница Николова) dressy (Зорница Николова)
218
Sep 26, 2009, 10:03 AM

Делириум

  Poetry » Other
655 0 3
да имах малко повече време тина бих разплела косата ти насмолените сънища и ръцете ти бих научила да се обичат както никой досега не ги е обичал бих ти разчертала пътя на морския бриз очите му краткия му смях като вярваш в мечтите желанията на русалките се сбъдват нищо че губят гласа си в тях дълго време и още толкова падаш   падаш а часовникът побира малките ти пръсти с лунички от синьо което почти не съществува делириумът е място за обитаване от слънце
думи
и обратно позвъняване не си връзвай очите тина  небесните ангели слизат понякога до дясното ти рамо
шептят онези букви за разпознаване на тишината които толкова добре познаваш в разплетените си коси само да имах малко време щях да съм фрагмент за запомняне в написана вече книга а ти ти говори

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Зорница Николова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0