Sep 26, 2009, 10:03 AM

Делириум

  Poetry » Other
653 0 3
да имах малко повече време тина бих разплела косата ти насмолените сънища и ръцете ти бих научила да се обичат както никой досега не ги е обичал бих ти разчертала пътя на морския бриз очите му краткия му смях като вярваш в мечтите желанията на русалките се сбъдват нищо че губят гласа си в тях дълго време и още толкова падаш   падаш а часовникът побира малките ти пръсти с лунички от синьо което почти не съществува делириумът е място за обитаване от слънце
думи
и обратно позвъняване не си връзвай очите тина  небесните ангели слизат понякога до дясното ти рамо
шептят онези букви за разпознаване на тишината които толкова добре познаваш в разплетените си коси само да имах малко време щях да съм фрагмент за запомняне в написана вече книга а ти ти говори

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Зорница Николова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...