5 sept 2009, 13:56

Delirium tremens

1.2K 0 5

 

Щом надолу си поел,
стръмен е баирът.
С теб поне ще бъда смел -
десетина бири?
Лятото реши да спи.
Кестени го будят.
Как саминка се изпи
всяка течност чудна?
Но и данък се дължи -
като се напиеш,
няма да те уважи
никоя Мария.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александър Белчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Идеята на този стих не е мюя - той е само ехо от бисерчето на Мария Донева, което имах щастието тя да ми прати. Ето я истината, някои го могат...:
    "Вчера си намерих кестен
    и прогнозата е ясна:
    непременно ще е есен.
    Бавно слънцето угасва,
    сменя си цвета морето,
    в шал от пяна се загръща.
    Прибери се там, където
    ще си чакан и прегръщан."
  • !
  • Обикновено след 2 или 3 дни терапия с помощта на "някоя Мария" се постига успокояване.
    Поздрави!

    п.п.: Сложи си кестенче в джоба!
  • По-добре "делириум тременс" Саше, отколкото "фата моргана".Макар че, и двете са обикновени човешки заблуди.
  • То само "така е думата".

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...