Не чакай да те срещна с пълни менци,
по изгрев слънце, боса във росата
и да отворя дървени кепенци –
чевръсто да премитам пред вратата.
И песен кръшна няма да провикна
(не че не искам, но фалшиво пея)
и зад дувари няма да примигвам –
поруменяла няма да немея.
Не съм мома от приказки изпята,
такава съм – завихрена и дива –
не крача тихомълком по земята,
и нямам време да съм много мила. ...