Делници
Не чакай да те срещна с пълни менци,
по изгрев слънце, боса във росата
и да отворя дървени кепенци –
чевръсто да премитам пред вратата.
И песен кръшна няма да провикна
(не че не искам, но фалшиво пея)
и зад дувари няма да примигвам –
поруменяла няма да немея.
Не съм мома от приказки изпята,
такава съм – завихрена и дива –
не крача тихомълком по земята,
и нямам време да съм много мила.
Препускат друмите ми полудели
и ту замръкват, ту незнайни хукват.
нащърбени са моите недели –
спиралите не се римуват с музика.
Така, че не седлай за мен конете,
не ме търси по тлаки и седенки.
Любов да ти даря не мога с цвете –
безумие са всички мои делници.
Но искаш ли ме, просто ме извикай
от мислите си – там съм най-възможна.
Когато покрай теб е много тихо,
аз лъч ще бъда в непрогледни нощи.
И странна, жива, луда и забързана
до теб ще съм като света вековен.
Със изгрева ти вечно ще възкръсвам
и никога не ще остана спомен.
© Йорданка Господинова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Чудни стихове редиш,Дани!Поздрав!
-
Прекрасно, мила Дани!
-
Хареса ми!
Поздравления! -
Я, каква си била!
Браво!
-
И добре, че си точно такава!
Поздрав, хубав стих! -
Обичайно невъзможна -
Но искаш ли ме, просто ме извикай
от мислите си – там съм най-възможна.
Всеки стих е бисер!Поздрав! -
Удоволствие е да те чета.
-
Хареса ми!Много!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
/ по Снежная Иллюзия /
Не се опитвайте да ме разберете.
Опитът все недостига.
Различни са дните ни, световете.
Все тъга и хлад ме застига.
Вечно влюбен защо ме оставяте?
Да обичате, за вас, е тъй сложно...
Ако речете да ме забравите
е практически невъзможно...
Много е трудно с мен да вървите.
Моите пътища все са трънливи.
Не се опитвайте душа да спасите.
С душата ми светиите са щастливи...
Мен ми е нужно Топлото тук!
Не ща да съм фетиш, нито знаме!
Аз живея на всичко напук -
само аз и моята памет...