Делници
Не чакай да те срещна с пълни менци,
по изгрев слънце, боса във росата
и да отворя дървени кепенци –
чевръсто да премитам пред вратата.
И песен кръшна няма да провикна
(не че не искам, но фалшиво пея)
и зад дувари няма да примигвам –
поруменяла няма да немея.
Не съм мома от приказки изпята,
такава съм – завихрена и дива –
не крача тихомълком по земята,
и нямам време да съм много мила.
Препускат друмите ми полудели
и ту замръкват, ту незнайни хукват.
нащърбени са моите недели –
спиралите не се римуват с музика.
Така, че не седлай за мен конете,
не ме търси по тлаки и седенки.
Любов да ти даря не мога с цвете –
безумие са всички мои делници.
Но искаш ли ме, просто ме извикай
от мислите си – там съм най-възможна.
Когато покрай теб е много тихо,
аз лъч ще бъда в непрогледни нощи.
И странна, жива, луда и забързана
до теб ще съм като света вековен.
Със изгрева ти вечно ще възкръсвам
и никога не ще остана спомен.
© Йорданка Господинова All rights reserved.
