Делници
831
0
2
Пак идват тези прашни делници,
със хора, уморени от съдбата си,
със тези грешни понеделници,
очаквани от снощи.
И пак съм тук - една издънка,
във настоящето присадена,
със чувства, разпилени някъде,
зарити под земята.
Поела бих по магистралите -
на стоп да спирам мойто щастие,
но стига - от понеделник ще обичам зрящите.
Пак идват тези прашни делници,
събрали толкова човешки истини,
със тези грешни понеделници,
останали без име.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Йорданка Пешлова Todos los derechos reservados
