Делници
835
0
2
Пак идват тези прашни делници,
със хора, уморени от съдбата си,
със тези грешни понеделници,
очаквани от снощи.
И пак съм тук - една издънка,
във настоящето присадена,
със чувства, разпилени някъде,
зарити под земята.
Поела бих по магистралите -
на стоп да спирам мойто щастие,
но стига - от понеделник ще обичам зрящите.
Пак идват тези прашни делници,
събрали толкова човешки истини,
със тези грешни понеделници,
останали без име.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йорданка Пешлова Всички права запазени
