15.03.2013 г., 21:23

Делници

835 0 2

Пак идват тези прашни делници,

със хора, уморени от съдбата си,

със тези грешни понеделници,

очаквани от снощи.

 

И пак съм тук - една издънка,

във настоящето присадена,

със чувства, разпилени някъде,

зарити под земята.

 

Поела бих по магистралите -

на стоп да спирам мойто щастие,

но стига - от понеделник ще обичам зрящите.

 

Пак идват тези прашни делници,

събрали толкова човешки истини,

със тези грешни понеделници,

останали без име.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йорданка Пешлова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...