Пак идват тези прашни делници,
със хора, уморени от съдбата си,
със тези грешни понеделници,
очаквани от снощи.
И пак съм тук - една издънка,
във настоящето присадена,
със чувства, разпилени някъде,
зарити под земята.
Поела бих по магистралите -
на стоп да спирам мойто щастие,
но стига - от понеделник ще обичам зрящите.
Пак идват тези прашни делници, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up