29 sept 2024, 23:14

Дело

  Poesía
443 1 0

Дело

 

Светлина се в делото съдържа.

Първо разчистване, първо разлагане,

На нещата разполагане, подреждане,

Или разбъркване дори е нужно.

Плаши ни светът и вътрешен и външен.

Плаши ни, но ние трябва път да си

Прокараме, трябва нещо да направим.

Страхувал се е Макаренко от своите

Поверени деца - непослушни, невъзпитани.

Но трябвало е в тази обстановка

Да се разбърка нещо, после да се подреди.

 

Не знаеш нещо как да стане, смел бъди и

Само започни, умът ще ти даде за делото

Това – светлина, и ще тръгне работата тази.


Учи се, знания придобивай, но знай,

Начало е това сал, на практиката ти

Безстрашна. Нека стане първо зле,

За да се роди нещо ново после.

 

Всеки миг се ти променяй. Промяната

Е шанс. Дъжд вали, облаци небето

владеят в този миг. Използвай ти обаче

Тази „тъмнина“ – пей прославяй

Своите начала – ценностите свой

Възприети и приети-, не бой се, войн

стани сега на бойното поле – нека е

Несигурно, тревожно във душата.

 

Знай, чувства ти реални ако имаш,

Животът истински усещаш, а ако ли

Чувства нямаш пей ил работи – да

Дойдат тези чувства. Гледай, да се гледа

Не е трудно – ако вън не ти се гледа,

Не върви – гледай вътре ти тогас.

Но не се ограничавай нито вътре,

Нито вън в гледането, в мисълта.

 

Дървета, птици и животни има в

Твоето пространство – те са живи

Същества, но ти не виждаш, ти не чуваш,

И не забелязваш. Сега внимание ти им

Обърни – за мисълта това храна е,

За погледа е перспектива, идеи нови

В теб ще се родят. Разнообразието -

За него не забравяй, за посоките

Световни, за ценностите твои, за това,

Което дало ти е някога енергия.

Вода това е за душата твоя жадна.

 

Укрепи се ти - от мисълта знание си вземи,

От всичко във света -  и после посвети се

На дела, на практика тревожно-крехка

Във началото, от която ден прекрасен

Някой картина ще се появи, картина и

Действителност, в която ти вечно ще

Живееш. Това да бъде може дело всяко –

Работа научна, изследване ли правиш,

Дърво ли обработваш, машина ли

Поправяш, не е важно – щом работиш,

Щом се трудиш, делото любимо свое

Ще откриеш, ще налучкаш и щастлив

Ще бъдеш ти – защото – съединяваш

Във живота свой знанието с реалната

Картина.

 

Твоето дърво ще порасте,

Плодове за тебе ще даде, ще ядеш

И радостен ще ставаш и ще станеш

в ден един, прекрасен ти.

 

Така живеят боговете, в победа, защото

Знаят и разбрали са те някога, че животът

Да си устроят сами е трябвало - за да после в

Него те живеят и творят. Слава на Велес!

 

Ура

 

Лесничея

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Леснич Велесов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...