29.09.2024 г., 23:14

Дело

435 1 0

Дело

 

Светлина се в делото съдържа.

Първо разчистване, първо разлагане,

На нещата разполагане, подреждане,

Или разбъркване дори е нужно.

Плаши ни светът и вътрешен и външен.

Плаши ни, но ние трябва път да си

Прокараме, трябва нещо да направим.

Страхувал се е Макаренко от своите

Поверени деца - непослушни, невъзпитани.

Но трябвало е в тази обстановка

Да се разбърка нещо, после да се подреди.

 

Не знаеш нещо как да стане, смел бъди и

Само започни, умът ще ти даде за делото

Това – светлина, и ще тръгне работата тази.


Учи се, знания придобивай, но знай,

Начало е това сал, на практиката ти

Безстрашна. Нека стане първо зле,

За да се роди нещо ново после.

 

Всеки миг се ти променяй. Промяната

Е шанс. Дъжд вали, облаци небето

владеят в този миг. Използвай ти обаче

Тази „тъмнина“ – пей прославяй

Своите начала – ценностите свой

Възприети и приети-, не бой се, войн

стани сега на бойното поле – нека е

Несигурно, тревожно във душата.

 

Знай, чувства ти реални ако имаш,

Животът истински усещаш, а ако ли

Чувства нямаш пей ил работи – да

Дойдат тези чувства. Гледай, да се гледа

Не е трудно – ако вън не ти се гледа,

Не върви – гледай вътре ти тогас.

Но не се ограничавай нито вътре,

Нито вън в гледането, в мисълта.

 

Дървета, птици и животни има в

Твоето пространство – те са живи

Същества, но ти не виждаш, ти не чуваш,

И не забелязваш. Сега внимание ти им

Обърни – за мисълта това храна е,

За погледа е перспектива, идеи нови

В теб ще се родят. Разнообразието -

За него не забравяй, за посоките

Световни, за ценностите твои, за това,

Което дало ти е някога енергия.

Вода това е за душата твоя жадна.

 

Укрепи се ти - от мисълта знание си вземи,

От всичко във света -  и после посвети се

На дела, на практика тревожно-крехка

Във началото, от която ден прекрасен

Някой картина ще се появи, картина и

Действителност, в която ти вечно ще

Живееш. Това да бъде може дело всяко –

Работа научна, изследване ли правиш,

Дърво ли обработваш, машина ли

Поправяш, не е важно – щом работиш,

Щом се трудиш, делото любимо свое

Ще откриеш, ще налучкаш и щастлив

Ще бъдеш ти – защото – съединяваш

Във живота свой знанието с реалната

Картина.

 

Твоето дърво ще порасте,

Плодове за тебе ще даде, ще ядеш

И радостен ще ставаш и ще станеш

в ден един, прекрасен ти.

 

Така живеят боговете, в победа, защото

Знаят и разбрали са те някога, че животът

Да си устроят сами е трябвало - за да после в

Него те живеят и творят. Слава на Велес!

 

Ура

 

Лесничея

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Леснич Велесов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...