Дело

Светлина се в делото съдържа.

Първо разчистване, първо разлагане,

На нещата разполагане, подреждане,

Или разбъркване дори е нужно.

Плаши ни светът и вътрешен и външен.

Плаши ни, но ние трябва път да си

Прокараме, трябва нещо да направим.

Страхувал се е Макаренко от своите

Поверени деца - непослушни, невъзпитани.

Но трябвало е в тази обстановка

Да се разбърка нещо, после да се подреди.

Не знаеш нещо как да стане, смел бъди и

Само започни, умът ще ти даде за делото

Това – светлина, и ще тръгне работата тази.

Учи се, знания придобивай, но знай,

Начало е това сал, на практиката ти

Безстрашна. Нека стане първо зле,

За да се роди нещо ново после.

Всеки миг се ти променяй. Промяната

Е шанс. Дъжд вали, облаци небето

владеят в този миг. Използвай ти обаче

Тази „тъмнина“ – пей прославяй

Своите начала – ценностите свой

Възприети и приети-, не бой се, войн

стани сега на бойното поле – нека е

Несигурно, тревожно във душата.

Знай, чувства ти реални ако имаш,

Животът истински усещаш, а ако ли

Чувства нямаш пей ил работи – да

Дойдат тези чувства. Гледай, да се гледа

Не е трудно – ако вън не ти се гледа,

Не върви – гледай вътре ти тогас.

Но не се ограничавай нито вътре,

Нито вън в гледането, в мисълта.

Дървета, птици и животни има в

Твоето пространство – те са живи

Същества, но ти не виждаш, ти не чуваш,

И не забелязваш. Сега внимание ти им

Обърни – за мисълта това храна е,

За погледа е перспектива, идеи нови

В теб ще се родят. Разнообразието -

За него не забравяй, за посоките

Световни, за ценностите твои, за това,

Което дало ти е някога енергия.

Вода това е за душата твоя жадна.

Укрепи се ти - от мисълта знание си вземи,

От всичко във света -  и после посвети се

На дела, на практика тревожно-крехка

Във началото, от която ден прекрасен

Някой картина ще се появи, картина и

Действителност, в която ти вечно ще

Живееш. Това да бъде може дело всяко –

Работа научна, изследване ли правиш,

Дърво ли обработваш, машина ли

Поправяш, не е важно – щом работиш,

Щом се трудиш, делото любимо свое

Ще откриеш, ще налучкаш и щастлив

Ще бъдеш ти – защото – съединяваш

Във живота свой знанието с реалната

Картина.

Твоето дърво ще порасте,

Плодове за тебе ще даде, ще ядеш

И радостен ще ставаш и ще станеш

в ден един, прекрасен ти.

Така живеят боговете, в победа, защото

Знаят и разбрали са те някога, че животът

Да си устроят сами е трябвало - за да после в

Него те живеят и творят. Слава на Велес!

Ура

Лесничея