1 mar 2020, 21:36

Делят ни безброй разстояния

1.6K 0 2

Кога ли ще докоснем отново ръцете си?

Кога ли сърцето ми ще забие до твоето?

Ще се огледам ли отново в очите ти,

а ти ще потънеш ли в моите?

Делят ни безброй разстояния,

но ни свързва най-прекрасната дума - Любов.

Сред хаоса на всекидневни тревоги

сме заедно само във мислите си.

Вечер търсим сред звездите тайно послание.

Сутрин с лъчите на слънцето

си изпращаме нежни целувки.

И така си минават годините,

и така се менят и сезоните.

Чакаме двамата с теб да се срещнеме

без да знаеме точното име на гарата.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Румяна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...