1.03.2020 г., 21:36

Делят ни безброй разстояния

1.6K 0 2

Кога ли ще докоснем отново ръцете си?

Кога ли сърцето ми ще забие до твоето?

Ще се огледам ли отново в очите ти,

а ти ще потънеш ли в моите?

Делят ни безброй разстояния,

но ни свързва най-прекрасната дума - Любов.

Сред хаоса на всекидневни тревоги

сме заедно само във мислите си.

Вечер търсим сред звездите тайно послание.

Сутрин с лъчите на слънцето

си изпращаме нежни целувки.

И така си минават годините,

и така се менят и сезоните.

Чакаме двамата с теб да се срещнеме

без да знаеме точното име на гарата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румяна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...