1 мар. 2020 г., 21:36

Делят ни безброй разстояния

1.6K 0 2

Кога ли ще докоснем отново ръцете си?

Кога ли сърцето ми ще забие до твоето?

Ще се огледам ли отново в очите ти,

а ти ще потънеш ли в моите?

Делят ни безброй разстояния,

но ни свързва най-прекрасната дума - Любов.

Сред хаоса на всекидневни тревоги

сме заедно само във мислите си.

Вечер търсим сред звездите тайно послание.

Сутрин с лъчите на слънцето

си изпращаме нежни целувки.

И така си минават годините,

и така се менят и сезоните.

Чакаме двамата с теб да се срещнеме

без да знаеме точното име на гарата.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Румяна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...