Mar 1, 2020, 9:36 PM

Делят ни безброй разстояния

  Poetry » Love
1.6K 0 2

Кога ли ще докоснем отново ръцете си?

Кога ли сърцето ми ще забие до твоето?

Ще се огледам ли отново в очите ти,

а ти ще потънеш ли в моите?

Делят ни безброй разстояния,

но ни свързва най-прекрасната дума - Любов.

Сред хаоса на всекидневни тревоги

сме заедно само във мислите си.

Вечер търсим сред звездите тайно послание.

Сутрин с лъчите на слънцето

си изпращаме нежни целувки.

И така си минават годините,

и така се менят и сезоните.

Чакаме двамата с теб да се срещнеме

без да знаеме точното име на гарата.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Румяна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...