19 sept 2008, 20:29

Демаскиране

  Poesía » Otra
913 0 1

Демаскиране

 

Да бъда безразлична пак ще си налагам,

да може самотата по-малко да кърви.

Отново маската си слагам.

Ето, вече нищо не личи!

 

Умората - отместила живота

само на педя от смъртта.

Всеки устрем - замразен.

Енергията - извор разорен!

 

Битките за утре оставих,

каузата им днеска пак забравих.

 

В боклука с миналото 

без погнуса ще се бъркам,

да можех всички грешки да изтъркам!

Живота си като новородено искам да видя,

недокоснато от покварата на зрелостта.

 

Но от илюзии вече нужда нямам.

Преборих ги 

с откровението на реалността.

И на обратно всички маски свалям.

Ето, вече даже не боли!

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мирослава Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...