19 sept 2008, 20:29

Демаскиране

  Poesía » Otra
915 0 1

Демаскиране

 

Да бъда безразлична пак ще си налагам,

да може самотата по-малко да кърви.

Отново маската си слагам.

Ето, вече нищо не личи!

 

Умората - отместила живота

само на педя от смъртта.

Всеки устрем - замразен.

Енергията - извор разорен!

 

Битките за утре оставих,

каузата им днеска пак забравих.

 

В боклука с миналото 

без погнуса ще се бъркам,

да можех всички грешки да изтъркам!

Живота си като новородено искам да видя,

недокоснато от покварата на зрелостта.

 

Но от илюзии вече нужда нямам.

Преборих ги 

с откровението на реалността.

И на обратно всички маски свалям.

Ето, вече даже не боли!

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мирослава Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...