Демаскиране

Да бъда безразлична пак ще си налагам,

да може самотата по-малко да кърви.

Отново маската си слагам.

Ето, вече нищо не личи!

Умората - отместила живота

само на педя от смъртта.

Всеки устрем - замразен.

Енергията - извор разорен!

Битките за утре оставих,

каузата им днеска пак забравих.

В боклука с миналото 

без погнуса ще се бъркам,

да можех всички грешки да изтъркам!

Живота си като новородено искам да видя,

недокоснато от покварата на зрелостта.

Но от илюзии вече нужда нямам.

Преборих ги 

с откровението на реалността.

И на обратно всички маски свалям.

Ето, вече даже не боли!