1 jul 2013, 18:24

Ден

  Poesía » Civil
1.3K 0 4

Аз съм перде, плътна завеса.

Ти си изкусно измислен робот.

Търся добрата ти, точна намеса,

но получавам талон "идиот".

 

Някой трохи ми подхвърля отгоре.

Гълтам ги, сякаш съм гладно врабче.

С благи слова съвестта ми говори.

Мигам - уплашено малко мече.

 

Ден. Часовете злокобно се нижат.

Ангели скубят унили криле.

Шум. Бесовете по двойки се движат.

Смучат от звездния миг наргиле.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лилия Кашукеева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...