1.07.2013 г., 18:24

Ден

1.3K 0 4

Аз съм перде, плътна завеса.

Ти си изкусно измислен робот.

Търся добрата ти, точна намеса,

но получавам талон "идиот".

 

Някой трохи ми подхвърля отгоре.

Гълтам ги, сякаш съм гладно врабче.

С благи слова съвестта ми говори.

Мигам - уплашено малко мече.

 

Ден. Часовете злокобно се нижат.

Ангели скубят унили криле.

Шум. Бесовете по двойки се движат.

Смучат от звездния миг наргиле.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лилия Кашукеева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...