1 июл. 2013 г., 18:24

Ден

1.3K 0 4

Аз съм перде, плътна завеса.

Ти си изкусно измислен робот.

Търся добрата ти, точна намеса,

но получавам талон "идиот".

 

Някой трохи ми подхвърля отгоре.

Гълтам ги, сякаш съм гладно врабче.

С благи слова съвестта ми говори.

Мигам - уплашено малко мече.

 

Ден. Часовете злокобно се нижат.

Ангели скубят унили криле.

Шум. Бесовете по двойки се движат.

Смучат от звездния миг наргиле.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лилия Кашукеева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...