Аз съм перде, плътна завеса.
Ти си изкусно измислен робот.
Търся добрата ти, точна намеса,
но получавам талон "идиот".
Някой трохи ми подхвърля отгоре.
Гълтам ги, сякаш съм гладно врабче.
С благи слова съвестта ми говори.
Мигам - уплашено малко мече.
Ден. Часовете злокобно се нижат.
Ангели скубят унили криле.
Шум. Бесовете по двойки се движат.
Смучат от звездния миг наргиле.
© Лилия Кашукеева All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
